Митичните скандинавски породи кучета, за които знаем твърде малко

К огато чуем „Скандинавия“, в съзнанието ни обикновено изплуват картини на величествени фиорди, сурови зими, приказни северни сияния и, разбира се, легендите за викингите. Дания, Норвегия и Швеция – красиви страни, така различни от континентална Европа. И хората, и порядките и дори – кучетата, които произхождат от там, имат своите специфични характеристики. А като добавим и Финландия и Исландия към списъка, ще имаме регион - дом на някои издръжливи, трудолюбиви скандинавски четириноги, първи приятели на викингите. Тези породи, много от които и до днес са малко познати извън родината си, носят в себе си духа на Севера: устойчивост, преданост, независимост и силна връзка с традициите на местните хора.

Малко се знае за тези кучета и не бихме сбъркали ако кажем, че дори са обвити в известна мистика. А всъщност повечето от тях имат легендарна история. Викингите, например, са пътували със своите кучета, които са им помагали при лов и служели за охрана. Някои от тези четириноги са смятани за свещени и дори са погребвани заедно със стопаните си. Това, което обединява всички скандинавски породи кучета е, че те са селектирани в условия на суров климат, а хората са разчитали на тях не само за компания, но и за оцеляването си. Тази практична страна е формирала уникални качества у тези четириноги – това са кучета, които са едновременно самостоятелни и предани, силни, но и изненадващо чувствителни и силно привързани към своя човек.
Любопитен факт е, че много от тези породи са останали сравнително непроменени във времето, а голяма част от тях почти са изчезнали и са се запазили до днес единствено, благодарение на подновяването на интереса към развъждането им в края на 20 век.
Dogsandcats.bg
7 от най-популярните скандинавски породи кучета
Най-популярните породи северни кучета включват Исландска овчарка, Норвежки елхунд, Шведският лапхунд, Норвежки бухунд, Норвежки лундехунд, Финландски лапхунд и Шведски валхунд . Разбира се, можете да откриете и други, ако разгледате в Nordic Kennel Union.
Единствената местна порода кучета в Исландия, тези овчарки са си спечелили репутацията на смели и верни другари на викингските заселници, като се смята, че именно те донесли кучето на този северен остров някъде между 870 и 930 г. Това е една от най-древните породи в региона, обявена за национално богатство на Исландия. Създадени за работа в сурови условия, тези овчарки били незаменими помощници на фермерите, които разчитали на тях да пазят и водят стадата. Породата почти изчезнала през 60-те години на миналия век и се запазва единствено, благодарение на усилията на Клуба на исландските овчарски кучета, основан през 70-те години.

Исландските овчарки са средни по размер, обикновено с тегло между 9 и 14 кг. Те имат една уникална черта - двойни нокти на задните крака. Иначе, тези дружелюбни, нежни работни четириноги, които се класифицират като шпицове, имат къдрава опашка, заострени уши и плътна, устойчива на атмосферни влияния козина, която може да бъде къса или дълга. Като повечето овчарки, и Исландските са много енергични и изискват значителна физическа и умствена стимулация.
По характер са дружелюбни, енергични и винаги готови за работа. Те са отлични семейни другари, които обичат децата и рядко проявяват агресия. Считат се за изключително интелигентни и лесни за дресура кучета. Това е порода, която не е подходяща за пасивен начин на живот – Исландските овчарки обичат да се движат, да изследват света около себе си и да са заети с нещо. В родината си тези кучета се ценят толкова много, че дори са обявени за национален символ, а усилията за опазването на породата са сериозни.

Норвегия е една от трите официални скандинавски страни, така че е съвсем разумно Норвежкият елкхунд да неин горд представител. Името им идва от думата „елг“, което означава „лос“ на норвежки, и това е пряка препратка към основната им задача – да проследяват и задържат огромни животни като лосове и мечки. Това е древна порода, известна от хилядолетия -археологически находки показват, че подобни кучета са съществували още по времето на викингите.

Елхундът е средно голямо, мускулесто куче, с изправени уши, навита опашка и плътна двойна козина, която го предпазва от студ и влага. Обикновено окраската е сиво-сребриста, с по-тъмни нюанси по гърба. Но истинската сила на това четириного е в характера му – Елхундът е безстрашен, интелигентен и изключително верен на стопанина си. При лов тези кучета използват уникална техника – откриват животното и лаят непрекъснато, за да задържат вниманието му, докато стопанинът им пристигне. У дома те са дружелюбни и енергични спътници, които обичат движението, игрите и различните предизвикателства.
Норвежкият елкхунд е силно привързан към семейството си, обича децата и често проявява защитнически инстинкти. В същото време, представителите на породата се отличават с независима, понякога упорита личност, което налага търпение и последователност при обучението. Будни и непоколебими, те са силни, уверени пазачи и верни в службата към своя стопанин. Към днешна дата, сивият Елкхунд е сред най-популярните породи в Норвегия.

Шведският лапхунд е пример за типичното нордическо куче-шпиц, въпреки че тези специфична порода е била използвана години наред в родината си за отглеждане и охрана на стада елени. Една от най-старите породи кучета в Швеция, тя почти изчезва през 50-те години на миналия век, въпреки че носи гордият прякор „черната красавица на Норланд“.

Любопитен факт е, че за Шведският лапхунд се водят легенди, приписващи му митична сила. Според митовете, тази порода кучета някога е придружавала древните саамски племена от Скандинавия, осигурявайки им доживотна дружба в замяна на добро отношение. Саами са местно население, което живее в северните скандинавски страни и до днес. И докато тези пастирски кучета някога са имали основна роля като работни кучета, моторните шейни до голяма степен са заменили ролята им в днешната саамска култура.
Шведският лапхунд е една от най-старите скандинавски породи и се счита за прародител на много от съвременните шпицове. Днес тези кучета се срещат рядко, предимно в родината си. Това са кучета със среден размер около 40-50 см височина и тегло до 20 кг, с гъста, пухкава козина, която обикновено е черна или тъмнокафява. Лапхундът е известен със своя весел, игрив и предан характер. Това са социални животни, които обичат човешка компания и често изграждат силна емоционална връзка със стопанина си. Интелигентни и лесни за обучение, тези шпицове имат нужда от много движение и умствена стимулация – без тях животното може да стане неспокойно.
Норвежкият лундехунд е може би най-уникалната скандинавска порода и определено една от най-редките в света. Неговата история е свързана с лов на морски птици – особено пъфини („лунде“ на норвежки) – по труднодостъпните скали на отдалечените острови край бреговете на Норвегия. За тази цел кучето е развило невероятни физически особености: има по шест пръста на всяка лапа (което им помага да се движат с по-голяма лекота по хлъзгави планински склонове), изключително гъвкави стави (могат да сгънат врата си назад, за да докоснат гърба си, а раменните стави могат да бъдат манипулирани под ъгъл от 90 градуса) и способност да свиватушите си назад, за да ги предпазва от вода и мръсотия. Тези характеристики ги правят единствени по рода си в кучешкия свят.

Що се отнася до външния вид, Лундехундът е малко куче – около 30–38 см височина и 6–9 кг тегло – с гъста, къса козина и живо изражение. По характер това са енергични, интелигентни, но и независими кучета, които имат нужда от много физическа и психическа стимулация, в противен случай могат да развият деструктивно поведение. Те обичат семейството си, но понякога могат да са резервирани към непознати. Поради своята древна селекция и малка популация, при Лундехундите съществува риск от развитие на специфични здравословни проблеми, което изисква внимателна грижа и хранене.
Породата се среща рядко дори в родната си Норвегия и се смята за национално съкровище.

Още за това защо Норвежкият лундехунд е толкова рядка порода - четете тук
Норвежкият бухунд е порода, която от векове съпътства фермерите и домакинствата в Норвегия. В превод името им означава „фермерско куче“ (от „bu“ – ферма или стопанство, и „hund“ – куче). Това е универсално куче – пазач, пастир и верен спътник. Бухундът е средно голям, с височина около 40–45 см и тегло 12–18 кг. Има къса, гъста козина, която може да бъде кремава, черна или вълча. Ушите са изправени, опашката - навита, а изражението е интелигентно и будно.

По характер Бухундът е весело, активно куче, което обича да бъде близо до стопанина си. Тези четириноги са отлични пазачи – бдителни и винаги готови да ви предупредят при всяко необичайно движение или шум. Предни семейни спътници, представителите на породата са умни и енергични, и няма да се задоволят с бърза разходка из квартала. Бухунд са умни, но могат да бъдат и независими и упорити. Дръжте ги мотивирани с вкусни лакомства и кратки, забавни тренировъчни сесии.
Днес породата се среща сравнително рядко извън родната си Норвегия.
Шведският валхунд, известен още като „викингско куче“, е древна порода, чиито произход ни отвежда директно до времето на викингите. Смята се, че тези четириноги са използвани за паша на добитък, но също и като верни спътници на стопаните си по време на пътуванията им по море и суша. Шведският валхунд е куче с къси крака, дълго тяло и силно напомня по телосложение Уелското корги, обикновено тежи между 9 и 14 кг. Работният инстинкт на това малко четириного понякога може да прерасне в желание да захапе глезените на тичащи деца или да преследва велосипедисти и коли.

По характер тези кучета са игриви, интелигентни и много предани към семейството си. Валхундът е идеален семеен другар, винаги готов да се включи във всяка активност. Това са интелигентни и лоялни кучета, които се поддават лесно на обучение. Мотивирайте ги със забавни игри и методи, базирани на награди.

Финландският лапхунд е една от най-очарователните северни породи, чиито представители съчетават в себе си древни пастирски инстинкти, мек характер и впечатляваща красота. Както сочи името ѝ, тя произхожда от Финландия, където в продължение на векове тези четириноги били неразделна част от живота на саамските народи, използвани основно за пастирство. Лапхундите са кучета, родени в суровите условия на Севера – устойчиви на студ, интелигентни и изключително привързани към стопаните си. Днес те са ценени не само като работни кучета, но и като любящи домашни любимци, които очароват със своя дружелюбен и балансиран характер.

Финландският лапхунд впечатлява с гъстата си двойна козина, която го предпазва от ниските температури. Цветовете са разнообразни – от черно и кафяво до кремаво и дори комбинации между тях. Тялото е компактно и здраво, височината варира около 40–52 см, а теглото обикновено е между 15 и 24 кг. Характерът на тези кучета е едновременно силен и мек. Те са известни със своята социалност – обичат компанията на хора и други животни, което ги прави отличен избор за семейства с деца или повече от един домашен любимец. Това куче е дружелюбно към непознати, но същевременно бдително и може да бъде добър пазач, защото лае, щом усети нещо необичайно.
По отношение на активността, финландският лапхунд е енергична порода, която има нужда от редовни разходки и игри, но не е прекалено изискваща. Тези четириноги могат да се чувстват добре както в къща с двор, така и в апартамент, стига да получават достатъчно движение и внимание. Интелигентността им ги прави лесни за обучение, особено ако се използват позитивни методи.

Скандинавските породи кучета – митичните съкровища на Севера
Скандинавските породи кучета са живо свидетелство за връзката между хората и суровата, но величествена природа на Севера. Всяка от тях носи в себе си историята на древните викинги, на местните фермери, които са разчитали на тях в ежедневието си, и на общностите, които са ги почитали като незаменими помощници и дори – духовни символи. Тези кучета се срещат рядко, но всеки, който се докосне до тях, разбира, че това са истински съкровища – уникални по характер, външност и произход. Но това, което прави тези породи специални, е не е само тяхната уникална външност или това, че трудно ще ги видите извън пределите на родината им. Те са символ на устойчивост – на способността да оцелееш и да процъфтяваш в най-сурови условия.

Днес, когато светът е по-свързан от всякога, тези породи започват да излизат от сянката на забравата и да печелят почитатели по целия свят. Но те все още пазят онази митичност, която ги прави толкова специални – усещането, че в тях има нещо древно, нещо почти магическо, което ни свързва със северните легенди и с един начин на живот, в който човек и куче са били едно цяло.
Затова можем да кажем, че митичните скандинавски породи са истинско културно и природно наследство. Те са рядкост, която заслужава да бъде опазена и предадена на следващите поколения. А за хората, които имат щастието да споделят живота си с такъв четириног спътник – това е като да притежават частица от самия Север, неговия дух, неговата сила и неговата магия.
Вижте още: 5 от най-редките породи кучета