Митичните скандинавски породи кучета, за които знаем твърде малко

Исландска овчарка Снимка: iStock

К огато чуем „Скандинавия“, в съзнанието ни обикновено изплуват картини на величествени фиорди, сурови зими, приказни северни сияния и, разбира се, легендите за викингите. Дания, Норвегия и Швеция – красиви страни, така различни от континентална Европа. И хората, и порядките и дори – кучетата, които произхождат от там, имат своите специфични характеристики. А като добавим и Финландия и Исландия към списъка, ще имаме регион - дом на някои издръжливи, трудолюбиви скандинавски четириноги, първи приятели на викингите. Тези породи, много от които и до днес са малко познати извън родината си, носят в себе си духа на Севера: устойчивост, преданост, независимост и силна връзка с традициите на местните хора. 

Норвежки лундехундСнимка: iStock

Малко се знае за тези кучета и не бихме сбъркали ако кажем, че дори са обвити в известна мистика. А всъщност повечето от тях имат легендарна история. Викингите, например, са пътували със своите кучета, които са им помагали при лов и служели за охрана. Някои от тези четириноги са смятани за свещени и дори са погребвани заедно със стопаните си.  Това, което обединява всички скандинавски породи кучета е, че те са селектирани в условия на суров климат, а хората са разчитали на тях не само за компания, но и за оцеляването си. Тази практична страна е формирала уникални качества у тези четириноги – това са кучета, които са едновременно самостоятелни и предани, силни, но и изненадващо чувствителни и силно привързани към своя човек.

Любопитен факт е, че много от тези породи са останали сравнително непроменени във времето, а голяма част от тях почти са изчезнали и са се запазили до днес единствено, благодарение на подновяването на интереса към развъждането им в края на 20 век. 

Dogsandcats.bg

7 от най-популярните скандинавски породи кучета

Най-популярните породи северни кучета включват Исландска овчарка, Норвежки елхунд, Шведският лапхунд, Норвежки бухунд, Норвежки лундехунд, Финландски лапхунд и Шведски валхунд . Разбира се, можете да откриете и други, ако разгледате в Nordic Kennel Union.

Единствената местна порода кучета в Исландия, тези овчарки са си спечелили репутацията на смели и верни другари на викингските заселници, като се смята, че именно те донесли кучето на този северен остров някъде между 870 и 930 г. Това е една от най-древните породи в региона, обявена за национално богатство на Исландия. Създадени за работа в сурови условия, тези овчарки били незаменими помощници на фермерите, които разчитали на тях да пазят и водят стадата. Породата почти изчезнала през 60-те години на миналия век и се запазва единствено, благодарение на усилията на Клуба на исландските овчарски кучета, основан през 70-те години.

Исландска овчаркаСнимка: iStock

Исландските овчарки са средни по размер, обикновено с тегло между 9 и 14 кг. Те имат една уникална черта - двойни нокти на задните крака. Иначе, тези дружелюбни, нежни работни четириноги, които се класифицират като шпицове, имат къдрава опашка, заострени уши и плътна, устойчива на атмосферни влияния козина, която може да бъде къса или дълга. Като повечето овчарки, и Исландските са много енергични и изискват значителна физическа и умствена стимулация.

По характер са дружелюбни, енергични и винаги готови за работа. Те са отлични семейни другари, които обичат децата и рядко проявяват агресия. Считат се за изключително интелигентни и лесни за дресура кучета. Това е порода, която не е подходяща за пасивен начин на живот – Исландските овчарки обичат да се движат, да изследват света около себе си и да са заети с нещо. В родината си тези кучета се ценят толкова много, че дори са обявени за национален символ, а усилията за опазването на породата са сериозни. 

кучеСнимка: iStock

Норвегия е една от трите официални скандинавски страни, така че е съвсем разумно Норвежкият елкхунд да неин горд представител. Името им идва от думата „елг“, което означава „лос“ на норвежки, и това е пряка препратка към основната им задача – да проследяват и задържат огромни животни като лосове и мечки. Това е древна порода, известна от хилядолетия -археологически находки показват, че подобни кучета са съществували още по времето на викингите. 

Норвежки елкхундСнимка: iStock

Елхундът е средно голямо, мускулесто куче, с изправени уши, навита опашка и плътна двойна козина, която го предпазва от студ и влага. Обикновено окраската е сиво-сребриста, с по-тъмни нюанси по гърба. Но истинската сила на това четириного е в характера му – Елхундът е безстрашен, интелигентен и изключително верен на стопанина си. При лов тези кучета използват уникална техника – откриват животното и лаят непрекъснато, за да задържат вниманието му, докато стопанинът им пристигне. У дома те са дружелюбни и енергични спътници, които обичат движението, игрите и различните предизвикателства. 

Норвежкият елкхунд е силно привързан към семейството си, обича децата и често проявява защитнически инстинкти. В същото време, представителите на породата се отличават с независима, понякога упорита личност, което налага търпение и последователност при обучението. Будни и непоколебими, те са силни, уверени пазачи и верни в службата към своя стопанин. Към днешна дата, сивият Елкхунд е сред най-популярните породи в Норвегия.

кучеСнимка: iStock

Шведският лапхунд е пример за типичното нордическо куче-шпиц, въпреки че тези специфична порода е била използвана години наред в родината си за отглеждане и охрана на стада елени. Една от най-старите породи кучета в Швеция, тя почти изчезва през 50-те години на миналия век, въпреки че носи гордият прякор „черната красавица на Норланд“.

кучеСнимка: iStock

Любопитен факт е, че за Шведският лапхунд се водят легенди, приписващи му митична сила. Според митовете, тази порода кучета някога е придружавала древните саамски племена от Скандинавия, осигурявайки им доживотна дружба в замяна на добро отношение. Саами са местно население, което живее в северните скандинавски страни и до днес. И докато тези пастирски кучета някога са имали основна роля като работни кучета, моторните шейни до голяма степен са заменили ролята им в днешната саамска култура.

Шведският лапхунд е една от най-старите скандинавски породи и се счита за прародител на много от съвременните шпицове. Днес тези кучета се срещат рядко, предимно в родината си. Това са кучета със среден размер около 40-50 см височина и тегло до 20 кг, с гъста, пухкава козина, която обикновено е черна или тъмнокафява. Лапхундът е известен със своя весел, игрив и предан характер. Това са социални животни, които обичат човешка компания и често изграждат силна емоционална връзка със стопанина си. Интелигентни и лесни за обучение, тези шпицове имат нужда от много движение и умствена стимулация – без тях животното може да стане неспокойно. 

Норвежкият лундехунд е може би най-уникалната скандинавска порода и определено една от най-редките в света. Неговата история е свързана с лов на морски птици – особено пъфини („лунде“ на норвежки) – по труднодостъпните скали на отдалечените острови край бреговете на Норвегия. За тази цел кучето е развило невероятни физически особености: има по шест пръста на всяка лапа (което им помага да се движат с по-голяма лекота по хлъзгави планински склонове), изключително гъвкави стави (могат да сгънат врата си назад, за да докоснат гърба си, а раменните стави могат да бъдат манипулирани под ъгъл от 90 градуса) и способност да свиватушите си назад, за да ги предпазва от вода и мръсотия. Тези характеристики ги правят единствени по рода си в кучешкия свят. 

Норвежки лундехундСнимка: iStock

Що се отнася до външния вид, Лундехундът е малко куче – около 30–38 см височина и 6–9 кг тегло – с гъста, къса козина и живо изражение. По характер това са енергични, интелигентни, но и независими кучета, които имат нужда от много физическа и психическа стимулация, в противен случай могат да развият деструктивно поведение. Те обичат семейството си, но понякога могат да са резервирани към непознати. Поради своята древна селекция и малка популация, при Лундехундите съществува риск от развитие на специфични здравословни проблеми, което изисква внимателна грижа и хранене. 

Породата се среща рядко дори в родната си Норвегия и се смята за национално съкровище. 

кучеСнимка: iStock

Още за това защо Норвежкият лундехунд е толкова рядка порода - четете тук

Норвежкият бухунд е порода, която от векове съпътства фермерите и домакинствата в Норвегия. В превод името им означава „фермерско куче“ (от „bu“ – ферма или стопанство, и „hund“ – куче). Това е универсално куче – пазач, пастир и верен спътник. Бухундът е средно голям, с височина около 40–45 см и тегло 12–18 кг. Има къса, гъста козина, която може да бъде кремава, черна или вълча. Ушите са изправени, опашката - навита, а изражението е интелигентно и будно. 

Норвежки бухундСнимка: iStock

По характер Бухундът е весело, активно куче, което обича да бъде близо до стопанина си. Тези четириноги са отлични пазачи – бдителни и винаги готови да ви предупредят при всяко необичайно движение или шум. Предни семейни спътници, представителите на породата са умни и енергични, и няма да се задоволят с бърза разходка из квартала.  Бухунд са умни, но могат да бъдат и независими и упорити. Дръжте ги мотивирани с вкусни лакомства и кратки, забавни тренировъчни сесии.

Днес породата се среща сравнително рядко извън родната си Норвегия.

Шведският валхунд, известен още като „викингско куче“, е древна порода, чиито произход ни отвежда директно до времето на викингите. Смята се, че тези четириноги са използвани за паша на добитък, но също и като верни спътници на стопаните си по време на пътуванията им по море и суша. Шведският валхунд е куче с къси крака, дълго тяло и силно напомня по телосложение Уелското корги, обикновено тежи между 9 и 14 кг. Работният инстинкт на това малко четириного понякога може да прерасне в желание да захапе глезените на тичащи деца или да преследва велосипедисти и коли.

Шведски валхундСнимка: iStock

По характер тези кучета са игриви, интелигентни и много предани към семейството си. Валхундът е идеален семеен другар, винаги готов да се включи във всяка активност. Това са интелигентни и лоялни кучета, които се поддават лесно на обучение. Мотивирайте ги със забавни игри и методи, базирани на награди. 

кучеСнимка: iStock

Финландският лапхунд е една от най-очарователните северни породи, чиито представители съчетават в себе си древни пастирски инстинкти, мек характер и впечатляваща красота. Както сочи името ѝ, тя произхожда от Финландия, където в продължение на векове тези четириноги били неразделна част от живота на саамските народи, използвани основно за пастирство. Лапхундите са кучета, родени в суровите условия на Севера – устойчиви на студ, интелигентни и изключително привързани към стопаните си. Днес те са ценени не само като работни кучета, но и като любящи домашни любимци, които очароват със своя дружелюбен и балансиран характер.

Финландски лапхундСнимка: iStock

Финландският лапхунд впечатлява с гъстата си двойна козина, която го предпазва от ниските температури. Цветовете са разнообразни – от черно и кафяво до кремаво и дори комбинации между тях. Тялото е компактно и здраво, височината варира около 40–52 см, а теглото обикновено е между 15 и 24 кг. Характерът на тези кучета е едновременно силен и мек. Те са известни със своята социалност – обичат компанията на хора и други животни, което ги прави отличен избор за семейства с деца или повече от един домашен любимец. Това куче е дружелюбно към непознати, но същевременно бдително и може да бъде добър пазач, защото лае, щом усети нещо необичайно. 

По отношение на активността, финландският лапхунд е енергична порода, която има нужда от редовни разходки и игри, но не е прекалено изискваща. Тези четириноги могат да се чувстват добре както в къща с двор, така и в апартамент, стига да получават достатъчно движение и внимание. Интелигентността им ги прави лесни за обучение, особено ако се използват позитивни методи. 

Финландски лапхундСнимка: iStock

Скандинавските породи кучета – митичните съкровища на Севера

Скандинавските породи кучета са живо свидетелство за връзката между хората и суровата, но величествена природа на Севера. Всяка от тях носи в себе си историята на древните викинги, на местните фермери, които са разчитали на тях в ежедневието си, и на общностите, които са ги почитали като незаменими помощници и дори – духовни символи. Тези кучета се срещат рядко, но всеки, който се докосне до тях, разбира, че това са истински съкровища – уникални по характер, външност и произход. Но това, което прави тези породи специални, е не е само тяхната уникална външност или това, че трудно ще ги видите извън пределите на родината им. Те са символ на устойчивост – на способността да оцелееш и да процъфтяваш в най-сурови условия. 

Норвежки елкхундСнимка: iStock

Днес, когато светът е по-свързан от всякога, тези породи започват да излизат от сянката на забравата и да печелят почитатели по целия свят. Но те все още пазят онази митичност, която ги прави толкова специални – усещането, че в тях има нещо древно, нещо почти магическо, което ни свързва със северните легенди и с един начин на живот, в който човек и куче са били едно цяло.

Затова можем да кажем, че митичните скандинавски породи са истинско културно и природно наследство. Те са рядкост, която заслужава да бъде опазена и предадена на следващите поколения. А за хората, които имат щастието да споделят живота си с такъв четириног спътник – това е като да притежават частица от самия Север, неговия дух, неговата сила и неговата магия.

Вижте още: 5 от най-редките породи кучета

Виж още